Съгласни сме! Не винаги е нужно да „даваме друг живот“. Но пък често се случва такива проекти да влизат в дневния ред на обществото и точно тогава осъзнаваме, че историческите паметници все пак изискват подходяща грижа – те са част от нашето наследство, символизират, подчертват и дават основание за нашето самочувствие, карат ни да се възхищаваме на постиженията на човешкия дух. Осветлението е начин те да получат по-красиво лице, а в някаква степен е и начин да се заслили интереса и посещенията на това място или дори ако щете да се защити от посегателства на зловредни лица. И тук, както и при фасадите, подходът следва да е творчеки и силно професионален. В начлото винаги е историческия контекст, но след това следват много огледи и комуникация за актуалната обстановка на мястото – в какво състояние е паметника, какво има около него, какви са възможните тенхически решения за осветление, окабеляване и монтаж, без да се наруши целостта и красотата на този паметник или историческо място. Важен момент е и административното изчистване на нещата и разбира се общетсвеното мнение. В по-голяма част от случаите тези паметници или исторически места са под закрила и контрол на община, министерство или друга държавна структура. И същевременно са обект на постоянен обществен интерес. Контролът е на много нива и освен прекия административен такъв има и граждански контрол, което може да превърне процеса в дълга поредица от действия.
Извод: Това е творчески проце, за който е нужен екип от различни хора професионалисти, отнема време и мотивацията трябва да водеща, за да се случи качествено и добро осветяване. Обратните примери са налични, но те също са някакъв вид помощ – как не трябва да се прави и какво трябва да се избягва. Удовлетворението от качествено осветен обект с историческо значение е голямо.
